Как така се случи, че се озовах в Китай, в болница Синлин, на хиляди километри от България?
Срещнах доктор Джян след около две години лутане в търсене на отговор за острите болки в кръста, които не ми даваха мира дори и при най-елементарно движение.
Всичко започна, когато бях на 28 години. Обичам планините и обичайно прекарвам доста време там. Понякога разходките продължават с часове, които незнайно как се изнизват неусетно. От един момент обаче забелязах, че след около три-четири часа ходене започвах да усещам рязка, остра болка в дясното коляно. Болката се намираше от външната страна на крака и се усещаше най-силно при полусвито коляно, което превръщаше всеки опит за спускане или изкачване по склон в невъзможно начинание. Обикновено след като се появеше веднъж, не можех да направя нищо през целия ден, за да я облекча, а през нощта изчезваше сякаш никога не се беше появявала. Толерирах това положение за известно време, надявайки се, че съм все още млад и ще се възстановя все някак, докато един прекрасен ден болката не изчезна през нощта и се превърна в мой постоянен другар.
Разбира се първо се обърнах за помощ към нашите лекари. Никога няма да забравя погледа на ортопеда в Пирогов, който след като изслуша любезно трогателната ми история за невъзможността да се разхождам на воля в планините, заяви авторитетно, че след четири часа в планината и неговите крака започват да болят. Опитах и с друг ортопед. Като резултат ми предписаха два крема за мазане с охлаждащ ефект. За съжаление болката нито се трогна от остроумието на лекарите, нито се изплаши от кремчетата.
Следващата стъпка беше да потърся помощ от алтернативната медицина на местна почва. Поразпитах приятели, потърсих в интернет и се срещнах с професионален физиотерапевт, който също така е и признат специалист по акупунктура. След първоначалните разговори според него основният ми проблем не беше в коляното, а в кръста. Той сподели, че основната причина за проблемa ми са замърсявания и блокажи в тялото вследствие на заседнал начин на живот, които в комбинация с размествания и притискания на нерви в тазовата област, пораждат възпаление в коляното при продължително натоварване. Това обяснение ми се стори супер въздухарско, но след време, щях да си дам сметка, че е било сто процента попадение в целта. Това наистина беше основната причина.
Той препоръча лечение с игли, за да се отпушат блокажите в тялото, комбинирано с билкови чайове за прочистване и йога упражнения за разтягане. За съжаление след акупунктурата болката от коляното се премести като с магическа пръчка в кръста и остана там през следващите две години. И, ей Богу, повярвайте ми – беше в пъти по-неприятна. Понякога я усещах от лумбалните прешлени чак до кутрето на крака. Перфектна илюстрация на това, което западната медицина нарича радикулит.
Реших да потърся отново помощ от лекарите след като вече си имах болежка, която би им изглеждала по-позната и може би би предизвикала по-адекватна реакция у тях. Отидох обнадежден, че ще намеря лек в медицинските центрове на “Доверие” (работодателят ме осигурява там) и първоначално незнайно защо ме изпратиха при интернист и започнаха да ме изследват за бъбречна криза. За щастие отхвърлиха тази вероятност сравнително бързо и ме насочиха към невролог, който точно след десет минути беше препоръчал лечение с някаква съмнителна субстанция, която така и не запомних, но никога няма да забравя, че имаха намерение да я поставят директно в гръбначния ми стълб с инжекцийка.
Малко поуплашен попитах дали това наистина е необходимо, на което лекарят отговори положително и добави, че все пак облекчението е временно и е много вероятно пак да се озова в същото положение след някой друг месец. Това определено преля чашата и реших да не рискувам.
Но болката си остана. Всеки ден, при всяко движение, дори и най-малкото, от кръста до коляното, от кръста до кутрето.
По това време вече се бях запознал с Ричард, румънски ИТ бизнесмен, с който съвсем случайно се бях срещнал по време на един семинар през 2012 година. Ричард беше човек на средна възраст, изключително точен и премерен в изказванията си, винаги готов да помогне с каквото може и с течение на времето беше спечелил доверието и уважението ми.
Един прекрасен слънчев ден, пълен с обичайните проблеми и болежки, получих писмо от него, в което той ме канеше да се присъединя към група румънци, които имаха намерение да посетят лекар с необикновени способности в Китай. В писмото се казваше, че този лекар има знания и умения да диагностицира изключително точно основните причини за заболяванията на човешкия организъм и да възстанови енергийния му баланс, като по този начин създава условия за пълно възстановяване на здравето. Не ми трябваше много време, за да се реша да опитам.
Това е последователността от събития, която ме заведе до доктор Джян. В момента пиша тези редове с абсолютното убеждение, че ако стана от стола, за да пия вода или пък се наведа, за да си завържа обувката, няма да усетя никаква болка. Да, в Китай наистина успяха да развържат възела, в който се бях оплел и бавно и полека, следвайки съветите на доктор Джиян, се възстанових напълно.
Пътят не е лек, но си заслужава!
Какво точно се случи в Китай?